Експертът по катастрофи Стефан Мутафчиев: Най-много инциденти с фатален край стават вечер

– Г-н Мутафчиев, как се определя скоростта на движение на виновен шофьор при настъпила катастрофа?

– Измерването на скоростта преди беше много по-лесно, защото в повечето случаи колите оставяха следи при спиране. Сега с тези съвременни системи доста често нищо не остава на пътя. Затова измерването на скоростта е доста по-трудно. За сметка на това обаче се разчита на камери, GPS-и, камионите имат тахограф например. Ако настъпилата катастрофа е в града, особено на кръстовище, почти винаги е заснета от камери. Ако произшествието е извън града и няма никакви следи на терен, тогава се използват като определящи деформациите по автомобила, паднали вещи, ако например е пострадал пешеходец. Ако катастрофата е между два автомобила, се гледат деформациите и по второто превозно средство, на какво разстояние един от друг се намират. Колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-висока е била скоростта при сблъсъка. Много е различно при отделните инциденти.

– Резултатите от една автотехническа експертиза често се оказват решаващи за изхода на конкретно дело, свързано с катастрофи и настъпили фатални последици. Какви умения се изискват за такива анализи?

– Първо, трябва да отбележим, че това е изключително отговорна работа. Скоростта има значение и понякога, когато не можем да определим точната, определяме минималната възможна. Понякога е достатъчно да се определи дали е била превишена, или не. Има една особеност, за която малко хора знаят – дори скоростта да е била превишена, невинаги това означава, че има причинно-следствена връзка за настъпване на инцидента и резултатите от него. Ако говорим за произшествие с пешеходец например, ако скоростта на движение на колата, която го е блъснала, е 60 км/ч, може да се окаже, че произшествието е могло да бъде избегнато само при скорост от 30 км/ч. Това означава, че и с разрешената в градски условия скорост от 50 км/ч щеше да настъпи същият удар. Тогава се приема, че няма връзка между превишената скорост и настъпилия резултат, тоест скоростта вече не е фактор. Невинаги превишената скорост означава нещо съществено. Много е впечатляващо, когато при някоя катастрофа в града се каже, че някой се е движил със 100 или 150 км/ч. Безспорно при такива големи разлики при разрешената и действителната скорост връзка винаги има. Повечето шофьори карат с 60-70 км/ч в града и казват „Няма проблем“. Но има. Ако при 50 км/ч спирачният път е един, при 60 км/ч, тоест при увеличение с 20% на скоростта, спирачният път не се увеличава с 20%, а с повече. Това хората не го осъзнават. А става въпрос за проста математика от пети или шести клас. Хората не се замислят, че 10 км/ч всъщност увеличават спирачния път много повече. Така че, за да се правят подобни анализи, се изискват опит и различни умения. Това не е точна наука, която се учи в университета.

– Често се случва да се припокриват като понятия разрешената и несъобразената скорост. Нека да обясним разликите.

– Разрешената скорост е максимално допустимата. Обаче освен максимално разрешената скорост, водачите трябва да се съобразяват и с технически съобразената скорост. Ако кола се движи в мъгла и видимостта е 20 метра, тогава технически допустимата скорост не е разрешената за съответния п​ът, а спада до 25-30 км/ч. Колата трябва да се движи така, че автомобилът да спре в границата на своята видимост. Ако вижда на 10 метра, трябва да се движи със скорост, която да може да спре за 10 метра. Това е особено важно при движение през нощта. Когато се движи на къси светлини, колата има определена граница на видимост, след която е тъмно. Дължината на видимост определя каква е максималната скорост, с която да се движи автомобилът. На магистралата максималната скорост е 140 км/ч, но на къси светлини реално се получава, че съобразената скорост е между 70-80 км/ч. Проблемът е, че ако има нещо, което се намира на разстояние 120 метра и се кара със 140 км/ч, когато колата го освети, вече ще е късно и ще го удари.

По принцип най-много произшествия стават на извънградските пътища. Там разрешената скорост е 90 км/ч, обаче съобразената такава на къси светлини е 70-80 км/ч. Когато човек кара с 90 км/ч, като види пешеходец, вече е късно. Съобразената скорост се съобразява с нещо, което може да се предвиди. Тук вече има нюанси. Дали препятствието е било предвидимо, или не, дали водачът е бил длъжен да го предвиди, или не, и т.н. Ако става въпрос за дете, то се счита за опасност дори когато е на тротоара. Скоростта трябва да бъде намалена дотолкова, доколкото ако това дете тръгне, да може колата да спре.

– Колко време отнема изготвянето на една автотехническа експертиза?

– Много е различно. Аз лично ходя да оглеждам и да снимам самите произшествия. Измервам, използвам различни софтуери. Доста време отнема, за да се направят нещата качествено. Едно време се смяташе с елка, а сега – с много сложни софтуери. Отнема много време и ресурс. Самите неща, с които работим, са компютри, уреди за измерване на ускорение и т.н. Те са много по-точни, но трябва да се внимава с тази точност. Когато е станало ПТП, ние вече няма как да измерваме параметрите на катастрофирал автомобил. Тогава много трябва да се внимава какво се подбира като параметри и като данни.

– За кои по-нашумели случаи сте изготвяли експертизи?

– Един от тях е катастрофата, при която гръцки студент блъсна на автобусна спирка ученичката Катерина Матеева. Там имаше записи от камери, които доста помогнаха. Работата е там, че повечето от случаите не са приключили и не мога все още да ги коментирам. Приключи този с катастрофата с автобус на АМ „Тракия“, който се обърна и загинаха 7-8 души през 2018 г. Невинаги тези случаи, които са много нашумели, са най-трудните за обследване, и обратното. ПТП-ата, настъпили с висока скорост, общо взето, са по-лесни като анализ от катастрофа, настъпила с ниска скорост, колкото и това да изглежда парадоксално.

– Има ли някой сред всичките случаи, който се е запечатал трайно в съзнанието ви?

– Честно казано, не се впечатлявам от това колко загинали има при дадена катастрофа, а въз основа на трудността при изготвяне на самата експертиза. Преди години имахме един случай с прокурори, ударени от автомобил край Сливен. Там успяхме да прочетем компютъра на колата, да видим скорости. Самият случай беше от така наречените „случаи със съпричиняване“ – когато и двамата водачи са допринесли за настъпване на произшествието. Такъв тип катастрофи стават много често. Единият, примерно, се намира на знак „Стоп“, а другият се движи по пътя с предимство. Този, който е без предимство, тръгва и следва удар. Колата по пътя с предимство пък се движи с превишена скорост. Това се нарича съпричиняване. Има случаи, при които и двамата водачи едновременно са допринесли за произшествието и в съда влизат с два обвинителни акта.

– Скоростта ли е основната причина за тежки инциденти по родните пътища?

– Много съм мислил по този въпрос. Катастрофите стават на пътищата, така че трябва да се започне оттам. Има много произшествия заради лош път. Може да не е единствена причина, но е фактор. Когато няма хубава маркировка, когато няма хубаво осветление, когато има неравности, шофьорът се чуди кое по- напред да гледа и се затруднява. Това допринася за катастрофи. Второ, по тези пътища се движат коли. Какъв ни е автопаркът? Стават катастрофи и с хубави и нови автомобили, но не е все едно на каква възраст е колата и дали например работят системите за стабилност на контрола. Нашият автопарк не е много нов. Последното звено – водачите. Тук става въпрос за ниво на подготовка и за неадекватно поведение зад волана. Сега искат да намалят скоростта на магистралата от 140 на 130 км/ч. Магистралата не навсякъде е хубава, на много места е много зле. Но на един прав участък, да кажем, Пловдив-Бургас, там тя е толкова права, че и с 200 км/ч да караш, няма какво да се случи. Проблемът не е във високата скорост на магистралите, а в ниската скорост. Разликата в скоростите е проблем – ако например караш със 140 км/ч и настигнеш някой, който управлява с 50 км/ч. Аз имам повече произшествия, причинени от ниска скорост, отколкото от висока такава. По-добре скоростта на всички в потока да е приблизително еднаква, отколкото да има огромни разлики.

Стефан Мутафчиев е експерт по катастрофи и вещо лице. Работата му касае изготвянето на автотехнически експертизи, част от които е определянето на скоростта на движение, при която е настъпил конкретният сблъсък. От резултатите от работата му често зависи и изходът на немалко дела. Заради своя професионализъм често е ангажиран за разкриване на истината в ключови случаи.

„Марица“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Спират старите коли в центъра на София
Next post БГ сензацията Никола Цолов се прицели във Формула 1