Вече е ясно, че двигателят с вътрешно горене и ръчната скоростна кутия са застрашени от изчезване видове. Но преди тях в небитието ще потъне друг елемент от автомобила, който доскоро смятахме за незаменим: бутоните по таблото. Вместо тях идва ерата на глобалното господство на дигиталния дисплей.
Идеи за автомобили без бутони вътре са се пръквали още от 30-те години на ХХ век. Доскоро те оставаха запазена марка на екзотичните концептуални модели – създадени да шашкат зрителите по автосалоните, но не и с мисъл за реално производство.
Последното десетилетие обаче промени това. Загледани замечтано към сектора на смартфоните и таблетите, автомобилните производители също започнаха да разчитат на сензорните дисплеи – първо плахо, после и по-смело. Range Rover прехвърли управлението на ключови функции към екрана още през 2011. Peugeot се отказа дори от бутоните за контрол на климатика. И накрая, разбира се, се появи Tesla, в която ще откриете единствено педали, волан и един огромен таблет за всичко останало.
Най-странното е, че ако не смятаме Tesla, чиито клиенти са предимно любопитни към новите технологии хора, при останалите марки реакцията на купувачите срещу сензорните дисплеи не беше особено ласкава. Не ги одобриха нито професионалните автомобилни журналисти, нито експертите по безопасност. Резултатът: днес на практика всеки производител започва да ги въвежда поголовно в гамата си. Дори компании като BMW, които дълги години държаха на прагматичния и утилитарен подход към интериора, сега изведнъж правят радикален завой.
Защо е така? Най-често компаниите дават един и същи отговор: клиентите го искат. Но така ли е наистина? Няма съмнение, че много купувачи предпочитат по-големи екрани в колите си. Искат ли обаче всички функции да са прехвърлени към тях, за сметка на удобното въртящо се копче за температурата например? Всъщност никой не ги пита.
Логиката на производителите е, че хората са свикнали вече със смартфони и таблети. Но тази логика има едновременно два накуцващи крака. Първо, боравенето със смартфона е удобно, когато седиш на дивана си или на стола в офиса. Но не е удобно в движеща се със 100 км/ч по неравен път кола. Второ, софтуерът и графиката на смартфоните и таблетите са създадени така, че да привличат вниманието, да те потапят изцяло в това, което правиш. Не е добра идея обаче да го прави и автомобилът ти, докато го шофираш.
Някои изтъкват естетически мотиви: таблото без бутони е по-минималистично и по-красиво. Но красотата е относително нещо – има модели с по 50 копчета по таблото, които изглеждат по-добре от други само с по един квадратен дисплей, забоден как да е отгоре, предава Аутомедиа.
По-убедителният аргумент на автомобилните компании е, че екраните им дават повече гъвкавост. Все повече от днешните коли се ъпдейтват дистанционно и могат да получат нови функции и в петата година от живота си. Очевидно няма как производителят да е предвидил това и да е подготвил нужните бутони, докато с дисплея това е напълно възможно. И все пак остава въпросът защо някои най-основни функции, като управлението на климатика, не запазят удобните си и по-безопасни физически бутони.
Отговорът на последното е известен, макар че никоя автомобилна компания няма да го каже в прав текст. Причината за изчезването на бутоните е основно финансова. Изработването им струва пари, както и окабеляването, и монтирането. Сензорният дисплей също не е безплатен, разбира се, но той така или иначе вече е задължителен елемент в автомобила – защо тогава да не го натоварим и с всички останали функции, казват си производителите. И очевидно никога не си отговарят с очевадното: защото е неудобно, отвлича вниманието на шофьора и е потенциално опасно.