Направих социален експеримент със себе си – реших да изгледам един цял епизод на „Ергенът”. Час и половина! След като псувах почти без прекъсване през първия половин час, започнах да разсъждавам философски и логично.
Първо: предлага ни се нещо подобно (без въобще някой да се притесни от примера, който дава това предаване на подрастващите), защото хората искат (а рекламодателите плащат) да гледат сеир, пише Carmarket.bg.
Второ: отново ни се предлага някаква турска идилия на лукс и тюркоазено море, за да не мислят хората по актуалните теми. Олиото е една от тях. И накрая: всички тези дами би следвало да са красиви, но изходът сякаш е предизвестен. Изборът ще е между една-две, които се открояват с външна красота, дар слово и повече умствен багаж.
Нещо подобно е и на автомобилния пазар, особено в компактния клас, където основният избор клиентите правят на база първични възприятия. Тук дизайнът е ръководен. Това знаят всички, Volkswagen също, затова извади Taigo – един от малкото купе-кросоувъри на масов производител. Да, Renault Arkana също предлага подобна форма на покрива, но междуосието му е с цели 24 см по-голямо. А доста преди него се появи Toyota C-HR, но тя също е с по-голямо междуосие (2640 мм срещу 2566 мм на Taigo). Така единственото компактно кросоувър-купе на пазара е Taigo, а в сегмент с изключителна конкуренция, важното е да си различен и да се отличаваш, защото има много други чаровни играчи.
Основната характеристика в дизайна на Taigo е издължената, елегантно снижаваща се назад линия на покрива, която на нивото на задните прозорци плавно прелива в спойлера на покрива. Тук се откроява издълженият профил на страничното остъкляване, включващ и интегрираното в С-колоната трето странично стъкло, както и рязко издигащия се към задната част долен ръб на прозорците. Под линията на прозорците се вижда т. нар. „торнадо линия” – двоен контур с формата на стрела, който доминира в страничния силует както на Taigo, така и на Polo (с който, заедно с T-Cross споделят една и също платформа).
Стандартното оборудване на Taigo включва LED светлини за базовото ниво на оборудване, докато Style и R-Line са със стандартна матрична система IQ.LIGHT с по 8 светодиода във всеки фар. Заедно със светещия напречен ламел в радиаторната решетка се оформя характерният стил на светлинния дизайн на новите модели от ID.4 до Golf.
От ниво на оборудване Life нагоре, централната напречна част на бронята е хромирана и обхваща почти цялата широчина на автомобила. Отгоре решетката на радиатора е очертана с тясна хромирана лайсна, а друга оформя долния ръб на въздушния отвор на бронята.
Задвижването на Taigo е поверено само на бензинови двигатели. Базовият е 3-цилиндров с 95 к.с. и 5-степенна ръчна скоростна кутия. След него идва версията със 110 к.с. на същия 1,0-литров 3-цилиндров турбо мотор, която може да се поръча с 6-степенна механична или 7-степенна автоматична трансмисия. Най-мощният двигател е 4-цилиндров и обем 1,5 литра. Мощността му е 150 к.с., които се справят отлично с лекото купе. Именно него тествах аз, при това в изпълнение R-Line. То не качва мощността, както някои надписи Ramus на задните стъкла на Е30 с кюстендилска регистрация, но придава стил.
Всеки човек обича повечето екстри, но лично аз смята, че силата на Taigo може би проличава във второто ниво на оборудване Style с 1,0-литров мотор (110 к.с.) и 6-степенна ръчна кутия. Смятам така, защото без много претенциозност и помпозност получаваш един истински, чист автомобил, с отличен разход на гориво (заводски параметър 5,5 л/100 км средно) заради теглото от едва 1242 кг, в който няма да ви липсва абсолютно нищо. Имате стандартно матрични фарове, 10,25-инчово дигитално табло, 8-инчов екран на системата Ready2Discover, 17-цолови лети джанти, но пък може да се лишите от опционалната климатична инсталация Climatronic Touch. И този пакет идва на отличните 42 696 лв. с ДДС.
Ако изповядвате философията на Мечо Пух, винаги може да скочите на R-Line версията, която тествам аз. Тук вече имате много по-открояващ се външен вид, седалките са тапицирани с комбинация между текстил Karosa и ArtVelours. Тапицерията на тавана е черна. Може да доплатите за панорамен стъклен покрив и XDS електронен диференциал, като последният го виждам като отлична опция. Тестовият модел бе оборудван и с въпросния Climatronic Touch, който комбинира бутони със сензорни плъзгачи. Удобно е.
Удобно, между другото, е основно изразно средство, когато трябва да опиша интериора на всеки модел на Volkswagen. Този не прави изключение. Тук ще откриете типичната за Volkswagen картина: изпипана до съвършенство ергономика, много приятен като дебелина и захват волан, позициониран високо екран на мултимедийната система (гарантиращ отлична видимост), а под него – контролният панел на климатичната система. Не мога да не отбележа, че арматурното табло е изработено с мек на допир материал, пластмасите под нивото на волана са по-твърдички, типично за Volkswagen.
Трябва да отбележа, че пространството в областта на главите на задния ред не е пострадал от скосения покрив. Също така Taigo предлага отличен обем на багажника от 438 литра, който е само 17 л по-малък от максималния на T-Cross, при който задните седалки се местят напред. Иначе комфортът от дигиталната ера е гарантиран чрез безжично зареждане и безжично свързване на мобилни устройства с App-Connect, достъп без ключ Keyless Entry и сензорни екрани с диагонал до 9,2 инча.
Възможностите за персонализация са супер важни в този сегмент, затова Taigo се предлага с контрастиращ черен покрив и релси на покрива, а в интериора изпъква дизайн пакетът Visual Green.
Голямата изненада е пътното поведение. Taigo не е спортен модел, но стъпва доста добре на пътя. Окачването е на границата между твърдото и комфортно возене, а воланът е учудващо информативен, защото инженерите са се опитали да придадат спортен характер на новия паркетен SUV-играч.
Макар и само с предно, в доста тежки зимни условия Taigo бе непогрешим. Да бях доста внимателен, но всяко изпреварване на тир (а такива между Монтана и Видин има безброй) си е предизвикателство на мокро, при снеговалеж и затруднена видимост. Изключително изненадващ (приятно) бе разходът на модела. От една страна заради технологията за изключване на двата цилиндъра, от друга заради невисоката скорост на движение, от трета – заради теглото на автомобира само 1300 кг. В крайна сметка за около 500 км пробег постигнах 6,5 л/100 км средно бензин (при заводски параметър 6,1 л/100 км).
Базовата цена на Taigo започна от 38 242 лв. Най-евтиният автоматик струва 42 731 лв., докато най-евтината комбинация 7SDG – 1,5 TSI струва 48 997 лв. Аз карах най-скъпата версия на модела: горната комбинация, но в ниво на оборудване R-Line, която се равнява на 51 921 лв. с ДДС. За сравнение ще дам цената на хибридния Toyota CH-R (1,8 Hybrid E-CVT), която започна от 61 000 лв.
