За изминалите 70 години системите за задвижване на четирите колела на автомобила са се развили драстично. Струва ли си обаче да доплащате за такава система? Кога ви трябва и кога – не? И ако все пак би ви била полезна, то каква да изберете? Обясняваме в тази статия.
Историята в няколко изречения
Технологията 4х4 се доказала на превозни средства с “универсално предназначение” през Втората световна война. Става популярна за масовия потребител през 50-те и 60-те години на миналия век. В Съединените щати днес 1/3 от всички коли са със задвижване на четирите колела. Има обаче разлика между 4WD – задвижване на четирите колела и AWD задвижване на всички колела. Това са алтернативни технологии за подобряване на сцеплението.
Най-общо казано, повечето пикапи и базирани на камиони спортни превозни средства предлагат 4WD като стандартно или допълнително оборудване, докато всички кросоувър SUV автомобили с предно задвижване и нарастващ брой леки автомобили със задно и предно предаване могат да бъдат оборудвани с AWD. Коя конфигурация е най-добра за даден автомобилист – ако изобщо е необходима – зависи от редица фактори, включително вида на превозното средство и начина, по който е предвидено да се използва. И колко тежки са зимите, където живеете.
Задвижване на четирите колела – 4WD
Името „4×4“ идва от силата на системите за задвижване на четирите колела, които им придават необичаен ефект и пътни способности. В миналото обаче, шофьорът е трябвало да излезе от превозното средство и ръчно да „заключи“ главините на предните колела, за да изпрати мощност към четирите ъгъла. Днешните 4WD системи са много по-усъвършенствани и се предлагат в няколко разновидности, всяка от които е насочена повече към употреба извън или на пътя.
При най-простия и най-евтин тип задвижване на четирите колела двигателят задвижва само задната ос, докато водачът не натисне бутон или премести лост, за да включи допълнително предните колела. Повечето пикапи и базирани на камиони SUV вече предлагат постоянно 4WD, което позволява на водача да избира между задно задвижване, 4WD и „автоматичен“ режим, който е съобразен с безопасността. Последният режим включва предните колела, когато е необходимо, например щом сензорите открият приплъзване на колелата. При постоянно 4WD липсва опцията за задвижване на двете колела – до известна степен всички колела получават мощност по всяко време.
Като цяло системите за задвижване на четирите колела включват предавки с „нисък диапазон“ за моменти, когато е необходим максимален въртящ момент, като излизане от най-дълбоките снежни преспи или кални коловози, което ги прави идеалната конфигурация за живеещите в отдалечени или райони, където зимата наистина се усеща. Освен това е най-подходящ за тези, които пресичат стръмни неасфалтирани хълмове и участват в екстремни офроуд приключения. Тук водачът трябва или да задейства лост, или специален превключвател, за да активира нисък диапазон на предавки, но той е проектиран да работи само за временно използване и при ниска скорост.
Задвижване на всички колела – AWD
Предлага се в много пътнически автомобили, почти във всички кросоувъри и SUV, а дори и в миниван. При AWD се изпраща допълнителна мощност към предните или задните колела, ако е необходимо за поддържане на сцепление върху мокри или заснежени пътища. Тези, които живеят в планински или по-отдалечени райони е добре да изберат кола с AWD, особено ако алтернативата е конфигурация със задно предаване, която обикновено не се представя добре по отношение на сцеплението по хлъзгави пътища.
Някои AWD системи също са проектирани да подобрят способностите за управление на автомобила върху суха настилка, като изпращат допълнителна мощност към едно или повече колела, ако е необходима подкрепа на въртящия момент за по-бързо завиване. AWD може да коригира присъщите негативни тенденции както на автомобилите със задно, така и на тези с предно задвижване.
Задвижване на всички колела – AWD
При нормални обстоятелства някои AWD системи изпращат 100 процента от мощността на двигателя към предните колела, докато други ще разделят разликата между предните и задните колела в съотношение 50/50. Много спортни и луксозни автомобили, оборудвани с AWD насочват повече мощност към задните колела, за да поддържат по-спортно усещане за задно предаване. За разлика от 4WD обаче, AWD не се предлага с предавки с нисък диапазон, което означава, че системата не е предназначена за интензивна употреба извън пътя.
Някои кросоувъри предлагат допълнително така наречената система за управление на терена, която позволява на водача да оптимизира производителността на четирите колела на автомобила, за да увеличи максимално сцеплението според отделните режими. Обикновено активирани чрез циферблат на централната конзола, такива системи често включват настройки за преминаване по нормална настилка, сняг, пясък и кал/коловози.
Недостатъци и ограничения
Когато не е задължително, добавянето на 4WD или AWD към превозното средство обикновено повишава крайната цена на колата с около 4 хиляди лв. Разбира се, на вторичния пазар също бихте получили малко повече. Усложнявайки механиката на превозното средство, системата ще доведе до последващи допълнителни разходи за поддръжка и ремонт. Оборудването на превозно средство с подобна система добавя тегло – около 100 кг, а това увеличава разхода на гориво. Шофирането за продължителни периоди с включена подобна система също може да доведе до преждевременно износване на гумите.
Какво да изберете?
Основната препоръка е, че ако не живеете на място, където зимите са „истински“ не е необходимо да харчите допълнителни пари за 4WD или AWD. Като цяло автомобил със задно предаване се възползва най-много от добавеното сцепление, което осигурява добрата 4WD система, като се има предвид присъщата тенденция на конфигурацията да се подхлъзва и пързаля по хлъзгави пътища. От друга страна, автомобил с предно предаване или кросоувър би трябвало да е достатъчен за повечето градски и крайградски жители, изправени пред умерени зимни условия.
Но имайте предвид, че способностите на всяко превозно средство за лошо време могат да бъдат подобрени просто чрез смяна на гумите, за да се приспособят към условията. Тези, които притежават спортен автомобил, оборудван с нископрофилни летни гуми, които са проектирани за максимално сцепление върху суха настилка, трябва поне да преминат към комплект всесезонни радиални гуми за зимата. Шофьорите, живеещи в заснежени райони, може да поискат да монтират гуми за сняг, които имат големи, дълбоки блокове на протектора, за да осигурят най-добро сцепление върху лед и рохкави повърхности. Всъщност тестовете показват, че автомобили с предно задвижване, оборудвани с гуми за сняг, могат да надминат еквивалентен AWD автомобил с всесезонни гуми при екстремни зимни условия.
Без значение коя задвижваща система е оборудвана на вашия автомобил, няма да успеете да нарушите законите на физиката. (Нещо, което неразумните и агресивни водачи все още не могат да разберат, когато предприемат животозастрашаващи маневри.) Задвижването на четирите колела може да накара превозното средство да се движи по-бързо върху мокра или заснежена настилка. Такава система може да осигури малко повече допълнително сцепление в ситуации с почти нулево сцепление върху лед, но нито спомага съществено за способността на автомобила да завива, нито да спира. Дори и най-добрите 4WD превозни средства могат да излязат извън контрол върху парче лед или хлъзгав завой, ако се карат без оглед на условията.
