„Ферари“ и Люис – тандем, който не дава никакви гаранции

Енцо Ферари е бил човек, който обича своите английски пилоти. През 1958-а Майк Хоуторн става третият световен шампион за „червения“ отбор. Джон Съртис шест години по-късно също печели титлата.

Когато Енцо умира през 1988-а на 90 години, това се случва малко след привличането на Найджъл Менсъл за предстоящата кампания. Харесвал е агресията на Менсъл и желанието му да се състезава със силната конкуренция.

Вероятно Ензо Ферари би харесал и Люис Хамилтън.

Светът на Формула 1 още се тресе от решението на втория най-успешен пилот да смени „Мерцедес“ с „черните кончета“. Това ще се случи за началото на сезон 2025, като Люис ще си партнира с младия Шарл Леклер.

Хамилтън знае как се карат колите от Маранело, защото има две такива в гаража си в Калифорния. Връзката му с „Ферари“ ще стане съвсем реална през следващата година.

Настроенията след неговото решение са различни. Седемкратният шампион се присъединява към отбор, който има рекордни 243 победи след 1076 състезания. За самият Люис активът е 103 победи при 332 старта, което също е рекорд. Но статистиката едва ли е това, което вълнува двете страни.

Историята на „Ферари“ е изпълнена с периоди на разочароващо представяне на оперативно и състезателно ниво. Победите не винаги се купуват с пари, а такъв пример са сухите периоди през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. В момента отборът отново в такъв, като няма титла при пилотите от 2007-а, а при конструкторите от 2008-а.

Самият Хамилтън е в труден период. От 2007 до скоро той беше свикнал да печели поне по едно състезание на сезон. През 2021-а надеждите му са осма титла избледняха след драматичната последна надпревара срещу Макс Верстапен.

На 39-годишна възраст, пред британеца остават две или три топ години. Стигнал е до извода, че досегашния му отбор не може да му направи кола, с която да достига постиженията на Верстапен. Това важи и в контекста на техническите регулации, които влизат в сила от 2006 година.

На Хамилтън ще му липсват близките отношения с ръководството на „Мерцедес“ и по-конкретно Тото Волф. Това е човек, който се съгласи да оцвети автомобилите в черно в чест на звездния си пилот и кампанията Black Lives Matter. Това е тим, известен като „сребърните стрели“. Подобно решение трудно можем да си представим в консервативен отбор като „Ферари“, където червеното е сакрален цвят. Да, в миналото нюансът червено е бил променян в полза на спонсори като Марлборо например.

На Хамилтън ще му липсва и техническия директор Джеймс Алисън, като и състезателния инженер Пийт Бонингтън.

Добрата новина е появата на Фредерерик Васьор, който пристигна във „Ферари“ преди година. Двамата с Хамилтън спечелиха Формула 3 и GP2 титлите заедно в програмата за развитие на млади пилоти в „Макларън“. Сега Васьор иска да повтори влиянието на Жан Тод, единственият друг французин, който е ръководил „Ферари“. Тод пристигна в Скудерията през 1995-а, привлече Михаел Шумахер и поставиха отбора на мястото, на което вярват, че принадлежат.

Хамилтън заглуши доста критици с трансфера си от доминиращия „Макларън“ в неубедителния „Мерцедес“ през 2013 година. Сега Васьор вероятно също го е убеждавал да вземе смелото решение с уговорката, че „Ферари“ може да отговори на „Ред Бул“ и че няма да ги има стратегическите грешки от последните сезони.

Фактът, че Люис ще се състезава редом до талантливия и с 13 години по-млад Леклер вероятно също му е харесал. Британецът обаче ще трябва да се бори за лидерското място в отбора, тъй като най-успешните периоди на „Ферари“ идваха именно в такава структура с изразен №1. И двамата с Леклер ще имат апетити за това челно място.

За „Ферари“ трансфер като този на Люис не е нещо ново и не може да се счита за екзотика. Първите девет шампиони на отбора бяха от различни националности – италианец, аржентинец, американец, австриец, южноафриканец, германец, финландец и после двама британци.

Хамилтън ще иска да остави следа като Майк Хоуторн и Джон Съртис, но това няма да е лесна задача. Напрежението във „Ферари“ е несравнимо и няма да има нищо общо с това, което той изпитваше в „Мерцедес“. Но пък смелото му решение заслужава уважение и със сигурност ни очаква вълнуващо бъдеще във Формула 1.